Впечатления от Англия- част 2

Октомври 2008

"Първата седмица не мина никак тежко, противно на очакванията. Съквартирантите не са ми смотаняци като тия на Ирина (не и казвайте, че съм го казал, ама си е баш така). Общо взето се чусвтвам доста добре като за чужбина, но това е може би защото говоря много на български. Хората не са много различни отколкото у нас- само са крайно учтиви, чак ти е странно как ти благодарят за всичко. Ти си излизаш от магазина, оня носи 10 торби и ти не му затръшваш вратата в лицето- скъсва се да благодари. Направо странно- и за всичко се извиняват, без значение дали са кихнали или само са минали на по-малко от половин метър от теб. Повечето много внимават да не ти нарушават личното простраство, да не ти влязат в стаята без да си ги поканил 59 пъти, да не би да те докоснат( като се запознават повечето не си стискат ръка) и т.н. Друго странно нещо е, че монетите са им направо огромни- като си сложиш 3 в потфейла и не можеш да го закопчееш посмъртно. Иначе скъпи са транспорта и излизането по кафета, а по големите супери се пазарува на съвсем прилични даже и за БГ цени. Много обичат дрънкулки- телефони, компютри, МП3 и т.н.- не са много по-евтини, просто хората масово не се стискат за такива работи и просто си купуват, ей така, да има.

Студентите са много интересна маса- хем им се иска да се правят на големи, хем са си живи деца. Държат се все едно цял живот са били вързани и сега им е паднало да изпият всичкото пиене и да минат всичките женски. Наливат кой каквото може да намери, когато им падне. Каката от моята къща оправя по 1-2 шишета вино преди да излезе, че навън било много скъпо. После по улицата на 5-6 градуса аз треперя от студ, ония си ходят с късите полички, потничета без ръкав и чехлички- много носят на студ( на пиене НЕ) и тва е масово.
„

Да обобщим: след почти година нищо не се е променило, просто вече не ми прави такова впечатление. Портфейла ми е надут до пръсване, а вътре пари за две бири; температурата навън е в интервала 15-20 (и о мили боже, един ден това „лято“ беше поне 25). Казвайки лято, редно е да уточня- от средата на юли до ден днешен в Йорк сме се насладили на 3 слънчеви дни. Петърчо, колега и съквартирант, се осмели да ме потупа по рамото и да се пошегува с мен само след месец. И най-важното, и аз вече се въргалям по тревата като прасе в кал и ми е готино на душата, ама колко само... Предполагам наистина средата оформя индивида, не обратното.