Ellie

Hey people,

it's been a while since I last blogged. Lots of stuff has been going on, some of it nice, some if it not so nice. But here I am- it must have been bearable and I will not complain.

The purpose of this post is to tell you about an adventure I just had. As you may know, my bike got stolen recently (burn in hell, whoever you are), so I have been hunting for a new one for some time. I didn't want to spend any money a bike, so my absolute maximum was 30-40 pounds. So this morning I stumbled upon two 10-quid bikes from a private seller in Saltdean, one of the eastern suburbs of Brighton. One hour later, I was on my way there. The bus ride was really really nice, about 15 minutes along the coast and I have to say, the views were breathtaking. After a bit of walking I got to my final destination and rung the doorbell. A tiny lady walked out and showed me the bike- an even tinier 23-inch!!! The bigger one was so gone. Having spent five quid on a bus ticket, I figured I am not going home empty-handed. Five minutes later I was strolling down the hill, pushing a tiny bike with a massive smile on my face. So far, so good, you might say. My dear friend got named Ellie, after the well-known Ice Age mammoth. She is in mint condition- a complete pleasure to watch. She's got similar spec to my first ever proper bike, roughly 13 years ago. 15 Shimano gears, SIS at the back, cantilever brakes, new tires and just a tiny bit of rust. In one sentence, she's white and lovely (no, I am not racist, just the guy who painted her decided to use white paint).

So I got to the bus stop, waited for a while and there goes the big 26 into town. The driver- a grumpy old man I would like to decapitate. "No buses on the bike, mate! Sowwie!" Outraged, I figured I only have one choice- ride Ellie into the sunset! The brake pads turned out to be made of plastic rather than rubber so they did keep me awake, but overall the ride was amazing. It's a little under 10 miles to my place and in the end I was completely exhausted. As lovely as Ellie might be, she is just too tiny for me- I am afraid we two will have to part as soon as I find someone more appropriate :D Anyhow, here's a link some pictures (sorry, you may have to me by facebook friend to see them):

Милата татковина и нейният спорт

Аз съм човек на навика. Обичам като се прибера да обуя джапанките (без да си свалям чорапите, естествено, иначе не е селско), да погледам телевизия, да се ориентирам в световната обстановка и тогава всичко останало. Е, в момента нямам телевизор, но добре че в интернет има недостиг на новинарски страници! Та прибирам си се днес от работа, влизам в една такава страница и какво да видят очите ми- Пламен Кралев е е подписал договор за участие в GP2, стъпалото под Формула 1. Браво, Пламене, браво, Кралев! За тези от вас, които не си спомнят, преди време той стана първият българин, участвал в прословутите 24 часа на Льо Ман. Впечатляващото в случая е, че той за започва да се състезава едва преди няколко години, а неговото Ferrari в GT2 сериите е украсено с роза, туристическия символ на страната ни.
Радващото е, че това не е единственото ни постижение в последно време. Калоян Махлянов отдавна вършее японските сумисти, волейболният отбор няколко години поред се представя доста добре, Григор Димитров направи няколко впечатляващи мача, Левски току виж вземат да влязат в ШЛ (този път по нормалната схема). Ако и новите лица в министерството на спорта вземат да се трогнат повече от предишните, нещата може и да тръгнат на още по-добре! Дай боже.

Впечатления от Англия- част 2

Октомври 2008

"Първата седмица не мина никак тежко, противно на очакванията. Съквартирантите не са ми смотаняци като тия на Ирина (не и казвайте, че съм го казал, ама си е баш така). Общо взето се чусвтвам доста добре като за чужбина, но това е може би защото говоря много на български. Хората не са много различни отколкото у нас- само са крайно учтиви, чак ти е странно как ти благодарят за всичко. Ти си излизаш от магазина, оня носи 10 торби и ти не му затръшваш вратата в лицето- скъсва се да благодари. Направо странно- и за всичко се извиняват, без значение дали са кихнали или само са минали на по-малко от половин метър от теб. Повечето много внимават да не ти нарушават личното простраство, да не ти влязат в стаята без да си ги поканил 59 пъти, да не би да те докоснат( като се запознават повечето не си стискат ръка) и т.н. Друго странно нещо е, че монетите са им направо огромни- като си сложиш 3 в потфейла и не можеш да го закопчееш посмъртно. Иначе скъпи са транспорта и излизането по кафета, а по големите супери се пазарува на съвсем прилични даже и за БГ цени. Много обичат дрънкулки- телефони, компютри, МП3 и т.н.- не са много по-евтини, просто хората масово не се стискат за такива работи и просто си купуват, ей така, да има.

Студентите са много интересна маса- хем им се иска да се правят на големи, хем са си живи деца. Държат се все едно цял живот са били вързани и сега им е паднало да изпият всичкото пиене и да минат всичките женски. Наливат кой каквото може да намери, когато им падне. Каката от моята къща оправя по 1-2 шишета вино преди да излезе, че навън било много скъпо. После по улицата на 5-6 градуса аз треперя от студ, ония си ходят с късите полички, потничета без ръкав и чехлички- много носят на студ( на пиене НЕ) и тва е масово.
„

Да обобщим: след почти година нищо не се е променило, просто вече не ми прави такова впечатление. Портфейла ми е надут до пръсване, а вътре пари за две бири; температурата навън е в интервала 15-20 (и о мили боже, един ден това „лято“ беше поне 25). Казвайки лято, редно е да уточня- от средата на юли до ден днешен в Йорк сме се насладили на 3 слънчеви дни. Петърчо, колега и съквартирант, се осмели да ме потупа по рамото и да се пошегува с мен само след месец. И най-важното, и аз вече се въргалям по тревата като прасе в кал и ми е готино на душата, ама колко само... Предполагам наистина средата оформя индивида, не обратното.

Впечатления от Англия- част 1

И след като се реши да има специално обособена българска секция, викам да ви разкажа нЯщо и за Англия. Така де, на самите англичани какво да им се разказва, те си знаят. Като за начало малко впечатления от страната и хората, после от университета и работата, и накрая брошурките „Защо да предпочетем Англия пред СУ?“ и „Защо да учим информатика?“, които са един вид практически наръчник за избиране на университе и оцеляване.

Следва извадка от „бордовия дневник“от първата ми седмица в Брайтън . Бях забравил, че това нещо съществува, и ми беше много интересно да го намеря, промяната в мен си личи само като го чета. Предварително се извинявам за някои от крайните мнения, изказани в текста, единствено мога да се оправдая с културния шок (казвам мога, не ще го направя) .

„

събота, 27 Септември 2008 г.

Ден първи- настаняване на кораба-майка

Пътуването мина сравнително леко като за дълъг път и сравнително тежко като за само 2500 км в самолет. Излитането, като всяко такова на летише София, се забави с 45 минути, и беше пълно с българи, т.е. с умни глави без особено възпитание. На Гетуик си почакахме багажа едно 45 минути и ни посрещна прекрасната английска среднощна мъгла. Добре че беше навигацията, иначе по никакъв начин нямаше да отидем до хотела- малка, но приятна семейна къща, собственичката е една симпатична италианка. На сутринта ни посрещна неочаквано за района и сезона време- прекрасно циганско лято, слънчево и топло, точно колкото да можем да се насладим на нелошата, да кажем скромно, южна Англия. И така, запътихме се и на голямата одисея към така очаквания университет, където пристигнахме малко преди 10 сутринта. Първата ми мисъл, като видях до моята къща две катерици да гонят един гларус, беше „Ха, тука мога и да живея бе!”. След настаняването ходихме и до града- много красиво място, и там мога да живея. Особено в събота крайбрежието беше пълно, хората се кефеха на слънцето.

Самото университетско градче не е кой знае колко голямо, но пък за сметка на това е с хубави сгради от червени тухли, много британско. Навсякъде е затревено и тревата е просто неописуема- зелена, подкастрена и чиста. Хората масово си сядат по нея или направо си се въргалят (пред общежитието, известно като зоната на купонжиите). В момента в съседната стая направо се спретна купон, на 10 квадрата има легло, гардероб и поне 7-8 вече леко подпийнали хангличани. В другата стая живурка един Джеймс, свестен изглежда, дълъг, кльощав и рошав (познато, а ? ). "

Очаквайте част втора. Предварително благодаря за всички коментари и съвети.

Добър ден и на вас, българи!

Малка структурна промяна- за да не се объркваме взаимно, българският език си има специален блог от сега нататък. Следва копие на първия пост от (вече изцяло) англоезичния ми блог.
"
За всички българо говорещи мои приятели и посетители, извинете ме за честата употреба на английски език, така се получи че имам и приятели, които не говорят български. Също се извинявам, че не се обаждам често- може да изглежда, че не поддържам никаква връзка. Напротив, много държа на това! Простото обяснение е, че работата ми изисква да пиша на клавиатура по цял ден, и вечер просто не ми идва желание да продължа да пиша. Имам и примерно решение за всички- купете си микрофониииии (и ме уведомете, да знам)! Струват малко и правят осъществяването на гласова комуникация много, много лесно.
С обич, Миро
"
Съдържанието на двата блога може да бъде синхронизирано от време на време( това значи да превеждам, но само ако има желаещи)