Милата татковина и нейният спорт

Аз съм човек на навика. Обичам като се прибера да обуя джапанките (без да си свалям чорапите, естествено, иначе не е селско), да погледам телевизия, да се ориентирам в световната обстановка и тогава всичко останало. Е, в момента нямам телевизор, но добре че в интернет има недостиг на новинарски страници! Та прибирам си се днес от работа, влизам в една такава страница и какво да видят очите ми- Пламен Кралев е е подписал договор за участие в GP2, стъпалото под Формула 1. Браво, Пламене, браво, Кралев! За тези от вас, които не си спомнят, преди време той стана първият българин, участвал в прословутите 24 часа на Льо Ман. Впечатляващото в случая е, че той за започва да се състезава едва преди няколко години, а неговото Ferrari в GT2 сериите е украсено с роза, туристическия символ на страната ни.
Радващото е, че това не е единственото ни постижение в последно време. Калоян Махлянов отдавна вършее японските сумисти, волейболният отбор няколко години поред се представя доста добре, Григор Димитров направи няколко впечатляващи мача, Левски току виж вземат да влязат в ШЛ (този път по нормалната схема). Ако и новите лица в министерството на спорта вземат да се трогнат повече от предишните, нещата може и да тръгнат на още по-добре! Дай боже.

Впечатления от Англия- част 2

Октомври 2008

"Първата седмица не мина никак тежко, противно на очакванията. Съквартирантите не са ми смотаняци като тия на Ирина (не и казвайте, че съм го казал, ама си е баш така). Общо взето се чусвтвам доста добре като за чужбина, но това е може би защото говоря много на български. Хората не са много различни отколкото у нас- само са крайно учтиви, чак ти е странно как ти благодарят за всичко. Ти си излизаш от магазина, оня носи 10 торби и ти не му затръшваш вратата в лицето- скъсва се да благодари. Направо странно- и за всичко се извиняват, без значение дали са кихнали или само са минали на по-малко от половин метър от теб. Повечето много внимават да не ти нарушават личното простраство, да не ти влязат в стаята без да си ги поканил 59 пъти, да не би да те докоснат( като се запознават повечето не си стискат ръка) и т.н. Друго странно нещо е, че монетите са им направо огромни- като си сложиш 3 в потфейла и не можеш да го закопчееш посмъртно. Иначе скъпи са транспорта и излизането по кафета, а по големите супери се пазарува на съвсем прилични даже и за БГ цени. Много обичат дрънкулки- телефони, компютри, МП3 и т.н.- не са много по-евтини, просто хората масово не се стискат за такива работи и просто си купуват, ей така, да има.

Студентите са много интересна маса- хем им се иска да се правят на големи, хем са си живи деца. Държат се все едно цял живот са били вързани и сега им е паднало да изпият всичкото пиене и да минат всичките женски. Наливат кой каквото може да намери, когато им падне. Каката от моята къща оправя по 1-2 шишета вино преди да излезе, че навън било много скъпо. После по улицата на 5-6 градуса аз треперя от студ, ония си ходят с късите полички, потничета без ръкав и чехлички- много носят на студ( на пиене НЕ) и тва е масово.
„

Да обобщим: след почти година нищо не се е променило, просто вече не ми прави такова впечатление. Портфейла ми е надут до пръсване, а вътре пари за две бири; температурата навън е в интервала 15-20 (и о мили боже, един ден това „лято“ беше поне 25). Казвайки лято, редно е да уточня- от средата на юли до ден днешен в Йорк сме се насладили на 3 слънчеви дни. Петърчо, колега и съквартирант, се осмели да ме потупа по рамото и да се пошегува с мен само след месец. И най-важното, и аз вече се въргалям по тревата като прасе в кал и ми е готино на душата, ама колко само... Предполагам наистина средата оформя индивида, не обратното.

Впечатления от Англия- част 1

И след като се реши да има специално обособена българска секция, викам да ви разкажа нЯщо и за Англия. Така де, на самите англичани какво да им се разказва, те си знаят. Като за начало малко впечатления от страната и хората, после от университета и работата, и накрая брошурките „Защо да предпочетем Англия пред СУ?“ и „Защо да учим информатика?“, които са един вид практически наръчник за избиране на университе и оцеляване.

Следва извадка от „бордовия дневник“от първата ми седмица в Брайтън . Бях забравил, че това нещо съществува, и ми беше много интересно да го намеря, промяната в мен си личи само като го чета. Предварително се извинявам за някои от крайните мнения, изказани в текста, единствено мога да се оправдая с културния шок (казвам мога, не ще го направя) .

„

събота, 27 Септември 2008 г.

Ден първи- настаняване на кораба-майка

Пътуването мина сравнително леко като за дълъг път и сравнително тежко като за само 2500 км в самолет. Излитането, като всяко такова на летише София, се забави с 45 минути, и беше пълно с българи, т.е. с умни глави без особено възпитание. На Гетуик си почакахме багажа едно 45 минути и ни посрещна прекрасната английска среднощна мъгла. Добре че беше навигацията, иначе по никакъв начин нямаше да отидем до хотела- малка, но приятна семейна къща, собственичката е една симпатична италианка. На сутринта ни посрещна неочаквано за района и сезона време- прекрасно циганско лято, слънчево и топло, точно колкото да можем да се насладим на нелошата, да кажем скромно, южна Англия. И така, запътихме се и на голямата одисея към така очаквания университет, където пристигнахме малко преди 10 сутринта. Първата ми мисъл, като видях до моята къща две катерици да гонят един гларус, беше „Ха, тука мога и да живея бе!”. След настаняването ходихме и до града- много красиво място, и там мога да живея. Особено в събота крайбрежието беше пълно, хората се кефеха на слънцето.

Самото университетско градче не е кой знае колко голямо, но пък за сметка на това е с хубави сгради от червени тухли, много британско. Навсякъде е затревено и тревата е просто неописуема- зелена, подкастрена и чиста. Хората масово си сядат по нея или направо си се въргалят (пред общежитието, известно като зоната на купонжиите). В момента в съседната стая направо се спретна купон, на 10 квадрата има легло, гардероб и поне 7-8 вече леко подпийнали хангличани. В другата стая живурка един Джеймс, свестен изглежда, дълъг, кльощав и рошав (познато, а ? ). "

Очаквайте част втора. Предварително благодаря за всички коментари и съвети.

Добър ден и на вас, българи!

Малка структурна промяна- за да не се объркваме взаимно, българският език си има специален блог от сега нататък. Следва копие на първия пост от (вече изцяло) англоезичния ми блог.
"
За всички българо говорещи мои приятели и посетители, извинете ме за честата употреба на английски език, така се получи че имам и приятели, които не говорят български. Също се извинявам, че не се обаждам често- може да изглежда, че не поддържам никаква връзка. Напротив, много държа на това! Простото обяснение е, че работата ми изисква да пиша на клавиатура по цял ден, и вечер просто не ми идва желание да продължа да пиша. Имам и примерно решение за всички- купете си микрофониииии (и ме уведомете, да знам)! Струват малко и правят осъществяването на гласова комуникация много, много лесно.
С обич, Миро
"
Съдържанието на двата блога може да бъде синхронизирано от време на време( това значи да превеждам, но само ако има желаещи)