Впечатления от Англия- част 1

И след като се реши да има специално обособена българска секция, викам да ви разкажа нЯщо и за Англия. Така де, на самите англичани какво да им се разказва, те си знаят. Като за начало малко впечатления от страната и хората, после от университета и работата, и накрая брошурките „Защо да предпочетем Англия пред СУ?“ и „Защо да учим информатика?“, които са един вид практически наръчник за избиране на университе и оцеляване.

Следва извадка от „бордовия дневник“от първата ми седмица в Брайтън . Бях забравил, че това нещо съществува, и ми беше много интересно да го намеря, промяната в мен си личи само като го чета. Предварително се извинявам за някои от крайните мнения, изказани в текста, единствено мога да се оправдая с културния шок (казвам мога, не ще го направя) .

„

събота, 27 Септември 2008 г.

Ден първи- настаняване на кораба-майка

Пътуването мина сравнително леко като за дълъг път и сравнително тежко като за само 2500 км в самолет. Излитането, като всяко такова на летише София, се забави с 45 минути, и беше пълно с българи, т.е. с умни глави без особено възпитание. На Гетуик си почакахме багажа едно 45 минути и ни посрещна прекрасната английска среднощна мъгла. Добре че беше навигацията, иначе по никакъв начин нямаше да отидем до хотела- малка, но приятна семейна къща, собственичката е една симпатична италианка. На сутринта ни посрещна неочаквано за района и сезона време- прекрасно циганско лято, слънчево и топло, точно колкото да можем да се насладим на нелошата, да кажем скромно, южна Англия. И така, запътихме се и на голямата одисея към така очаквания университет, където пристигнахме малко преди 10 сутринта. Първата ми мисъл, като видях до моята къща две катерици да гонят един гларус, беше „Ха, тука мога и да живея бе!”. След настаняването ходихме и до града- много красиво място, и там мога да живея. Особено в събота крайбрежието беше пълно, хората се кефеха на слънцето.

Самото университетско градче не е кой знае колко голямо, но пък за сметка на това е с хубави сгради от червени тухли, много британско. Навсякъде е затревено и тревата е просто неописуема- зелена, подкастрена и чиста. Хората масово си сядат по нея или направо си се въргалят (пред общежитието, известно като зоната на купонжиите). В момента в съседната стая направо се спретна купон, на 10 квадрата има легло, гардероб и поне 7-8 вече леко подпийнали хангличани. В другата стая живурка един Джеймс, свестен изглежда, дълъг, кльощав и рошав (познато, а ? ). "

Очаквайте част втора. Предварително благодаря за всички коментари и съвети.